Искрено и лично за кърменето

Здравейте,
Днес реших да зачекна една тема, която винаги предизвиква бурни дискусии, а именно кърменето. Аз съм с две ръце „ЗА“ кърменето, но не съм фанатизирана и приемам когато някоя жена застане и заяви пред всички, че няма да кърми детето си. Живеем в свободно общество и всеки има правото да решава са
м за себе си. И дори според мен да е грешно аз уважавам това решение и очаквам и другите да уважават моето. Защото съм чувала много грозни думи не само от кърмещи към не кърмещи, но и обратно. Като от рода на : „ Тя кърмииииии!!! Толкова ли няма пари за сухо мляко!!!“, „Ама защо кърмиш? Не те ли е страх, че гърдите ти ще увиснат?“, „То за това детето е болно. Защото не го кърмиш!“; или пък любимото ми: „ Да бе, да нямала мляко! Пуши й се просто.“.
И седя и си мисля, защо трябва да осъждаме другите за техните решения. Животът ще е по-приятен, ако гледаме само себе си. Може би наистина не й е „тръгнало“ млякото, може пък и да й се пуши на жената. Какво от това! Нали не кърми вашето дете? Затова е измислено адаптираното мляко, който не може или не иска да кърми.

Докато бях бременна с първото си дете и аз си мислех (признавам си без бой), че повечето жени не кърмят, защото им се пуши (между другото аз не пуша). Родих и още в болницата разбрах, защо не се получава при някои това с кърменето. Причината е много проста. Просто няма кой да ти каже какво да правиш, как да го направиш, кога да го направиш. А ако се намери някоя акушерка или лекарка, да реши да ти „помогне“ най-много да те обърка още повече или както беше при мен да ме стресира.
С първото дете лежахме в болницата осем дена, заради инфекция на малкия. Първо ми го взеха за два дни и като ми го дадоха казаха да го слагам на гърдата и ми донесоха и адаптирано мляко (за всеки случай). Това добре ама аз с първо дете чела, не дочела, слагах на два часа на гърда и реших, че като реве ще му давам да суче, без значение часа. Мина една акушерка и пита на колко време му давам и като й казах на два часа се развика : „ Как може!? Това голямо бебе трябва на три часа да яде!“. И аз слушам и изпълнявам. На три часа го слагам на едната гърда, а след още три на другата. Да обаче дойде време да ни изписват и педиатърката за малко да не ни изпише, защото не беше наддал. Както и да е в къщи, по съвет на майка ми го слагах на поискване и на двете гърди и О! Чудо! За един месец наддаде с малко повече от един килограм. И като се замисли човек, как ще ти тръгне кърмата като бебето суче на три часа? Нали именно неговото сукане я стимулира. Три часа издържаше като гърдите ми бяха пълни с кърма и се наяждаше. И сам си направи режима. Сега се питам, защо да ги дохранваме бебенцата със сухо мляко, за да издържат тези заветни „три“ часа, като можем просто да им даваме когато ревнат. Като се замисля, то и аз понякога огладнявам по-рано, друг път по-късно.
Мина се не мина и около четвъртия и петият месец бебчо спря да наддава качваше по 50-100 грама. И педиатърката ни като ми втълпи, че нямам кърма. И аз като се притесних, почнах чайове да пия, жито и орехи в несвяст да ям... и да рева и да обмислям варианта със сухото мляко. А то какво било? Трябвало да го захраня човека, защото просто идва един момент, в който кърмата не му е достатъчна. Захраних го. Много му беше вкусно, но и от кърмата не се отказа. И познайте, нали нямах кърма, кърмих го до тринайстия месец.
За това сега бях решена да не слушам лекарите в болницата при второто ми раждане. Слагах си я на час и половина, на два. Общо взето като ревне. Обаче една лекарка ми се скара, че детето много реве (с първото бях в друга болница и там не им пукаше много, много, че бебетата реват) и най-демонстративно го нахрани пред мен с адаптираното мляко. Като искаше да натърти на това, че съм ненормална да не си искам мляко за дохранване. Аз, както казах още в началото, не съм твърдо против дохранването. Бих давала АМ, ако нямам кърма. Но знаех, че имам! Може да не беше достатъчна, но имах и знаех, че ще слезе щом продължа да кърмя. Както и да е , тази лекарка успя да ме стресира и като се прибрахме в къщи купих една кутия АМ, ей така, за всеки случай. Ами само един път направих на беба и така си го и хвърлих.

И сега четири месеца вече ние се кърмим успешно (ОТНОВО). Реших да споделя своята история, защото много момичета не знаят какво да правят когато родят. А съм сигурна, че тези, които искат да кърмят децата си може и да не успеят, само заради грешни съвети и то от медицински лица. Аз не се обърнах и не съм се интересувала от това да поговоря с консултант по кърменето, но като се замисля при първото ми раждане трябваше да го направя. Въпреки, че си имах един такъв в къщи. Говоря за майка ми. Въпреки, че ме е кърмила само два месеца, тя ми даде много ценни съвети. Знаеше защо е нямала кърма и се опитваше да ми помогне да не допусна нейните грешки. Въпреки, че не ми се ядеше нищо, тя настояваше, защото нейната кърма е спряла точно поради тази причина (каза, че е яла само марули докато ме е кърмила). За сметка на това аз изядох един чувал с орехи, един тон жито и мноооогооо чай от анасон (не само успокоява коликите на бебенцето, но и действа лактогонно).
За това, ако майка ви или свекито ви дадът някой съвет приемете го. Все пак са отгледали вас. И знаят как да отгледат едно дете и то без съвременните удобства и помощници като: памперси, залъгалки, АМ, бебефони и т.н.
Няма нещо по-естествено, по-красиво и по-разтапящо сърцето на една майка, от това да гледа детенцето си как се гушка в гръдта й и се храни от сърцето й.
Надявам се да помогна поне на едно майче да изпита това прекрасно чувство. И не забравяйте, че всичко опира до желание.